Dafovska Teodora

В тази статия ще ви покажа една моя истинска „неделя“, с главно „Н“. Такава каквато я обичам и доказваща за хиляден път, че съвсем заслужено съм я избрала за мой любим ден от седмицата.“Събота и неделя“, „през уикенда“, „почивните дни“ казваме често. В тези дни, най-често свободни за повечето от нас, плануваме приятни занимания, пътувания, време за себе си.

Откакто навлязох по-дълбоко в дебрите на живота, имам предвид, след като завърших гимназия, уикендите придобиха коренно различна стойност. Знаете как е, университет, работа, задължения, приоритетите се пренареждат, ежедневието ни грабва и за да не му се дадем изцяло си имаме „неделя“. Някои я наричат ден за семейството. Та по същество.. надявам се разбрахте какво искам да кажа за 7-мия ден от седмицата.

Тази неделя, без да има дълги планувания, прекарахМЕ (ще пиша в множествено чисто, защото така съм свикнала да говоря – под „ние“ имам предвид аз и съпруга ми) далеч от града. Посетихме две изключително приятни забележителности – екопътека „Бели Искър“ в национален парк „Рила“ и крепостта Цари Мали град в село Белчин, Самоков.

Прикачвам снимки, но тук не е travel блог и затова няма нужда да навлизам в подробности относно забележителностите. Има достатъчно изчерпателна информация за тях в Гугъл,ако имате интерес. За улеснение може да посетите сайта на Цари Мали Град

Фокусът на статията е друг. Всъщност не споменах най-важното.

На трипчето бяхме не сами, а с моите най-добри приятели от детството и техните половинки, разбира се! Тези приятели, с които имаш 847363663 спомени от всеки етап от живота си и с които продължаваш да създаваш такива. Е няма такова щастие! А и когато кумата ти е една от тях, картинката е тотално завършена и вече наистина явно съм благословена. 🙏 Не съм им го казвала /пропуск/!

Въпреки различията (имали сме известни периоди, в които по една или друга причина не сме прекарвали достатъчно време заедно), но чувството на свързаност едни с други, поне мен мога да кажа, че не ме е изоставяло.

Колкото повече растем (скоро навършвам скромните 27 г.), толкова повече започвам да оценявам хората в живота си. Вярвам, че това е естествен процес. Имам усещането, че имам пропуски от преди в това отношение.

Като заключение ще кажа, че мога само да се моля да ги виждам щастливи, здрави и да продължаваме да бъдем заедно, да споделяме време и незабравими емоции.

Семейството, съпруга ми и верни приятели – те са мерило за богатството и аз имам цяло състояние!

P.S Няма как да избягам от клишето за богатството, но повярвайте ми все повече го разбирам!