5 книги, които съм/бих препрочела

В статията ще ви споделя няколко заглавия, който съм препрочела или имам намерението да го направя. Заглавия, които с годините са се отличили за мен, но далеч няма да бъде под формата на ревюта. По-скоро кратките истории, как съм се срещнала с тези книги. Сигурна съм, че не е случайно. Редът им е произволен.

„Тютюн“ Димитър Димов

Произволен.., но стартирам с „Тютюн“. Прочетох романа за първи път в 12 клас, беше един от задължителните в списъка. Имах неповторима госпожа по Литература – г-жа Минева. Винаги ще съм и благодарна за начина, по който ни научи да гледаме на литературата. В допълнение беше дядо ми, който ме разпитваше горещо за изучаваните произведения и ми обясняваше и разясняваше истории свързани с романите и авторите им. Думи нямам!

“Тютюн” се открои като мой фаворит, тогава четох съкратената версия. След около 3 години си избрах за коледен подарък двата тома на романа. И отново, на един дъх.

Въпреки че историите около него са противоречиви, въпреки преработката и принудителната редакция, смятам, че романа засяга теми, които са актуални и до днес и всеки от нас трябва да го е чел поне един път.

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”

”Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността. “

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

„Любов“ Елиф Шафак

Тази книга е с наистина специална история.

Получих я като подарък от приятелка, с която съм израстната, за 20- годишния ми юбилей, със страхотно послание в нея, с две дума изключително скъп за мен подарък. Като се замисля, толкова много книги съм получавала като подарък.

Веднага след прочита и не спирах да я препоръчвам на близки и познати. На най-често задавания въпрос “За какво се разказва” обаче, аз не намирах точен отговор и предпочитах да не отговарям. Така, подвеждайки се по заглавието на книгата – “Любов”, имаше много желаещи да я прочетат. Но тя определено не е за всеки!

Раздавах я, връщаха ми я, повечето дори не я прочитаха, докато накрая се изгуби. Опитите ми да я намеря не се увенчаха с успех и бях тъжна, заради сантимента и посланието в нея, което никога повече няма да прочета.

След няколко години, споменът за нея не отмина и си я закупих отново. При втория прочит въздействието върху мен дори беше по-силно и бих казала, че ще има и трети, което досега никога не ми се е случвало.

„Човек на име Уве“ Фредрик Бакман

Това е единствената книга, която ме е разплаквала някога, а никак не съм сълзлива. Дори и романа „Ловецът на хвърчила“ на Хосейни не успя. Но не ме разбирайте погрешно, това не е тъжна история. Е, може би накрая чувствата са смесени, но Уве.. еми влюбих се в него и мечтая да ми е съсед. Ставах и лягах с мисълта за романа дълго след прочита. Благодатя ти, Бакман. Обожавах Уве и до толкова не спирах да говоря за него, че Кръстю започна да ме разпитва и да повтаря името му с насмешка.

Прочетох и „Баба праща поздрави и се извинява“ от автора, но не успя да измести Уве. Не зная колко пъти вече повторих това име.. 😀 Сигурно и вие ще го запомните.

„Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.“

„Аз преди теб“ Джоджо Мойс

Нямам ясен спомен как точно съм се сдобила с книгата, може би съм я купила на случаен принцип. Много обичам да прекарвам време в книжарницата/библиотеката, избирайки заглавие. След прочита си помислих, “Как така все още не са я екранизирали?” и след около година гледах трейлъра. Историята е написана изключително завладяващо, с точното количество детайли, така че да си представиш Лу и Уил и всичко случващо се достатъчно цветущо. Заживяваш с тях. Книгата определено те кара да се замислиш..

Гледах и филма, разбира се. Много ми харесаха актьорите, а относно сюжета, няма шанс да бъде 100% с книгата, затова не искам да давам оценка или да сравнявам.

Историята им продължава със “След теб”, аз спрях до тук и последната е “Все още аз”.

„Алхимикът“ Паулу Коелю

Съжалявам, ако свързвате автора само с плеймейтките. Дори не зная от къде и как се създаде тази асоциация. Ако е така, определено не сте чели “Алхимикът”. Но не това е важно.

Това е книга, след която оставаш стъписан. Спираш, даваш си сметка и продължаваш различен. Чувстваш се по-осъзнат и сензитивен за всяко нещо, случващото се наоколо. Чували ли сте за “поличбите”? Аз не бях.

Все още не съм я препрочела. Смятам скоро да го направя.

„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си.“

„Да се обичаме с отворени очи“ Хорхе Букай

Всъщност я прочетох за първи път на 19 г., може би. Тогава я взех от библиотеката, защото имах лимит за книги от баща ми, а аз нямах достатъчно средства да си купувам всяка, която поискам. Но аз обичам да притежавам книгите, да са до мен, на близо, да ги виждам и да знам, че във всеки един момент мога да посегна към тях. Не го намирам за странно.

Тогава книгата ми се стори много поучителна с интересно представена информация. Букай е завършил психология и в последствие специализирал се в различни видове такава и успя да ми повлияе на онази крехка възраст, положително, разбира се.

Та, вече закупих книгата преди 2 години, което значи 25 г., за да я препрочета, но тогава едвам успях да я завърша. Стори ми се не особено съдържателна, дори клиширана. Изумително е как четеш едно и също нещо и го възприемаш по съвсем различен начин спрямо етапа на развитие, в който се намираш.

Това е магията на книгите. Ние сме това, което сме, благодарение на тях и съответно не сме – при липсата им.

Ще се радвам, ако си харесате книга и споделите впечатления. При интерес, мога да дам на заем на някой желаещ книга, не само от тези заглавия.

До скоро,

Be better : )

One thought on “5 книги, които съм/бих препрочела

  1. Прекрасна статия, страхотни заглавия! Някои от тях все още не съм чела, по една или друга причина, признавам си, но съвсем скоро мисля да поправя тази грешка! И като начало, смятам да се запозная с Уве! 😊

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.