Запознайте се с “Манюня”, ако искате да ви връхлетят спомените от детството

В статията, отново не под формата на ревю, ще ви запозная с едно заглавие на Нарине Абгарян, втората книга, която чета на авторката със заглавие „Манюня“. Първата ѝ книга, която прочетох беше „Три ябълки паднаха от небето“.

Получих книгата като подарък за миналия си рожден ден т.е за 26-тия. Всички около мен знаят, че това ми е любимият подарък и с него няма да сгрешат. Още повече, ако в нея има послание. По една или друга причина обаче, все не стигах до нея. До преди няколко седмици. Бях чела анотацията няколко пъти, така че имах бегла представа. Взех само нея на семейната ни ваканция без да се замисля особено. И нямаше как да има по-подходящо четиво в този момент. Хем се чувствах като дете, докато играехме на “Не се сърди човече” или на “Пардон, мосю”, хем четях за истории от детството.

„Манюня“ всъщност е име, арменско. Името на една от главните действащи лица /Маня, Манка/.

Ако трябваше да опиша книгата с две думи, това щяха да бъдат топлина и смях. Топлината, която идва от истинската, непресторена обич и смеха, искрения детски неподправен смях. Но две думи са крайно недостатъчни. Абгарян има способността да опише обстоятелствено всяка една ситуация, не без да ти доскучее от прекалено дълги описания. Напротив, картинката става още по-цветна.

Двете приятелки Нарине и Манюня прекарват всеки един ден от детството си една до друга и кой от кой е по-забавен, слабо казано. Безгрижието им е заразително. Четейки и у вас ще изплуват подобни моменти от Вашето детство, поне аз бях така. И в това е магията. Дори ще се смеете на някои невероятни ситуации.

И все пак, мисля че “Манюня” не е за всеки. Не съм сигурна, че хора под 25 годишна възраст, към днешна дата, ще усетят духа на книгата, такъв какъвто е, но могат да опитат. Не ме разбирайте погрешно, но нали знаете това с поколенията..Всичко с времето си.

Тъкмо да си кажа, че краят е малко незавършен, разбрах, че книгата има продължение –„Манюня пише фантЪстичен роман“ и много се зарадвах. Това обясняваше нещата. Ще бъде тритомник.

И последно искам да Ви споделя един цитат от края на книгата:

“Най-важното, Надя, е да запомниш – за предпочитане е да начукаш орехите в хаванчето, а не да ги пускаш през месомелачката”.

Минете го през своята призма. Не мислите ли, че пускаме доста често през месомелачката, без дори да се досетим, че съществува варианта с хаванчето?

До скоро : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.