Dafovska Teodora

С „Малкото кафене в Копенхаген се сдобих за 2 минути. С толкова разполагах да си избера книга. Прочетох на корицата любимата ми дума „хюга“, от анотацията „Кейт Синклер работи в една от най-големите рекламни агенции в Лондон“ и я грабнах. Причината за това беше, че на почивката си бях взела само една книга, която прочетох за 3 дни. Останах без книга за четене, което не е никак окей за мен /вкъщи имам поне 10, чакащи ме/. Опитах се да разнообразя със списания, но не се получи, не е същото. Проверих и разбрах, че в Равда има само една книжарница. Ние се намирахме между Равда и Несебър. Вървяхме /аз и Кръстю, естествено) около 30 минути до нея, водени от навигацията. А беше само на 5 минути с автомобил. Оказа се, че в книжарницата има само два щендера с книги. Имахме път обратно, беше 30 градуса и приятели, които бяха дошли същия ден, ни чакаха за плаж, та затова бяха тези 2 минути.

Всъщност, знаете ли какво е “хюга“, на английски „hygge“? Може би поне сте я чували? Тя стана любимата ми дума откакто преди няколко години разбрах за съществуването и за значението ѝ.

Тя няма точен превод от датски. Това е по-скоро състояние на духа, в който си в равновесие със себе си, правиш нещата, които обичаш, с хора, които обичаш и се чувстваш щастлив тук и сега. “Хюга” за всеки е различно действие, може да бъде и бездействие. С едно изречение мога да я определя, като удоволствието от малките неща в живота.

Доста често това състояние се свързва с уюта и обстановката, която ни заобикаля. Сещате се, топли и меки одеяла, чай или горещо кафе, тиха музика, свещи. Това е вкоренено в датската култура и традиции. Времето в Дания оказва голямо отражение, тъй като през повечето време вали и е студено. Така те прекарват повече време в домовете си и ги превръщат в място, в което си заслужава да го прекараш.

Ако темата ви е интересна, повече може да научите в “Малък наръчник по хюга” Майк Викинг.

Ако все пак сте стигнали дотук, след като влязох в обяснителен режим : D, ще ви кажа, че “Малкото кафене в Копенхаген” се нарежда сред най-добрите чиклит романи, които съм чела. Приключих го за три дни, четене само на плажа. Неангажираща, но завладяваща история, казваща не малко и в която не един ще се припознае. И с изводи, много са ми важни. Романите често носят по-дълбок смисъл, отколкото си даваме сметка. Било то и от чиклит жанр.

Наскоро добра позната ми сподели, че не чете романи, защото иска да се учи от книгите, да научава нови неща. Аз също много отдавна мислих по-този начин и ги приемах за безсмислени. Романите, обаче също ни учат. На много важни неща, като това да гледаме от различни гледни точки на заобикалящия ни свят. Разширяват кръгозора ни и борят ограничеността. Може и да не се съгласявате. Мое мнение. : ) Сега вече не мога дълго без художествена литература.

Тази книга едва ли ще ви накара да преосмислите живота си, както Кейт го направи. Но ще ви помогне да откриете още неща в живота си, на които да се наслаждавате истински. Покрай чувството за хумор и историите на неиния екип / или по-скоро на неината “банда”/ ще си дадете сметка, че не всичко е толкова загубено, дори понякога да изглежда такова. И, че всичко е за хубаво, както обичам да казвам.

Джули Каплин ни предоставя идеалното четиво за летните месеци. Като още един плюс мога да посоча, че ще ви “разходи” из най-прочутите забележителности на Копенхаген. И преди много исках да посетя Дания, но сега още повече.

Това е дебютният роман на авторката и много се зарадвах, като разбрах, че има и втори преведен. За следващата ми ваканция “Малката пекарна в Бруклин” е първа в куфара.

До скоро : )