Отново Джули Каплин, но този път отиваме към Манхатън с “Малката пекарна в Бруклин”

Много приятно се изненадах, когато разбрах, че “Малката пекарна в Бруклин” всъщност се явява продължение на “Малкото кафене в Копенхаген”. Закупих втората преведена книга на авторката, без да се замисля, без да чета дори анотацията, защото ми харесва light стила, по който разказва историите си и същевременно не ги лишава от съдържателност и емоции.

Ако едната от двете ви е харесала ви уверявам, че и другата ще ви допадне също толкова. Аз имам склоността да подценявам книги от чиклит жанра, но Каплин категорично ме убеди да не го правя.

Това е още едно заглавие идеално за месец август и за дните във ваканция. Аз си я отделих специално за дните на плажа. Необходими ми бяха само два дни и не исках да свършва.

Сигурно се повтарям, но обожавам историите, които те карат да вярваш, че всичко е възможно, да мечтаеш смело. Тази е една от тях. Прикрепена с изключително чувство за хумор, лесно обикваш героите.

Главната героиня познаваме от първата книга като кулирарен блогър, мила, ведра и вечно позитивно настроена личност. Дори леко наивна. Неината история се разгръща по неочакван начин още при старта на романа. Няма да разказвам с подробности, умишлено. Неочакваните обрати, не само в романите, в повечето случаи са за хубаво и тук важи с пълна сила народната поговорка „всяко зло – за добро“.

Досещате се, че любовта играе главната роля. Не се ли случва така и в живота? Доста често тя е притегателната сила да продължаваме смело напред, да дерзаем, да рискуваме. Софи и Тод ще ни докажат това още веднъж. Те споделят любов не само един към друг, а и към храната и пътешествията.

Романът носи едно не скрито послание и то е да не се страхуваме от промените. Съветвам и аз да не го правите.

Ваканционният август месец е преполовен, но ако все още лятната ви почивка не е свършила – „Малката пекарна в Бруклин“ е моята препоръка.

“Има нещо особено в морски въздух, помисли си Софи, като си пое дълбоко дъх. Веднага те кара да се отпуснеш. Вероятно се дължеше на равномерния ритъм на морето, приспивната неизбежност на вълните, гонещи се една друга, всяка поглъщаща предишната. Или пък на тътена, когато се разбиваха в брега, преди нежно да се оттеглят и накрая да попият в пясъка. Или на жалните крясъци на чайките, реещи се над главите на хората.”

До скоро : )

One thought on “Отново Джули Каплин, но този път отиваме към Манхатън с “Малката пекарна в Бруклин”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.