Благодаря на Василена от My Weddingly ,единственият сватбен блогър в България, за въпросите и вдъхновението да пиша по темата, която отлагах доста дълго – нашето най-щастливо събитие – сватбата ни.
Всичко започна когато….
Не беше любов от пръв поглед. По-скоро от втори 😀 Първата ни среща не бе никак специална. Премина в закъсване с колата на пътя, MC Donаld’s, разговори на теми табу. Бях лишена от всякакви очаквания, дори гледах с насмешка на случващото се. И все пак.. Господ си знае работата! Кой да предположи, че няколко години по-късно, ще бъдем семейство и от сегашна позиция с опит в брака скромната една година : )
Продължението на историята….
В общуването ни, съвсем в началото, най-силно ме привлече добротата му. Начина, по-който се отнасяше към обкръжението си, към семейството си. Светогледа му беше лишен от всякакви злоба и завист. Като цяло, положителното му светоусещане беше притегателната сила, която ме караше да искам да го опознавам още и още. Не бях срещала такъв човек, с толкова положителни качества, които се разгръщаха пред мен, съвсем натурално, ден след ден.
Началото на приказката….
Нямаше ден, в който да не се видим. Това продължи години. Беше най-милият мъж, когото бях срещала. Всъщност, защо говоря в минало време? Той все още е такъв и което е най-интересното, дори повече.
Не познавам по-всеотдаен такъв и няма да спра да го повтарям (обективна съм).
За сватба си бяхме говорили и по-рано, така че знаехме, че ще ни се случи. Предложението ми за брак дойде след три години. Беше изненада и тя се получи, като се има предвид проницателността ми и това колко е трудно човек да скрие нещо от мен. Е, след тежък работен ден, просто се прибрах вкъщи и изживях приказка в приказката. Първият път в живота ми, в който „полетях.“
Усещането между двама ни се засили и това се случва с всяка изминала година. Просто няма как да ви го опиша, невероятно е. Наистина нямам търпение да прекарам живота си с този мъж.
Първото нещо, след танца и шампанското, което направих е да изпратя снимка на близките ми, признавам. 😀
Сватбени вълнения….
Сгодихме се месец октомври 2017 г. Аз обаче бях категорична в избора на месец септември за сватбен и нямахме проблем, че е чак след година. Нямахме специални предпочитания за датата, искахме да бъде събота и тази на 22.09.2018 г. беше единствената свободна в хотела, който бяхме избрали. А отидохме почти година по-рано. За него нямахме никакви колебания. Капарирането му беше първото нещо, което направихме по организацията на сватбения ни ден.
Съветвам и бъдещите семейства да стартират с локацията, като я изберат и капарират, тъй като с нея се съобразяват всички останали елементи по организацията (за правилния избор е важно да сте уточнили ориентировъчния брои гости).
Преди това, разбира се, е определянето на ориентировъчен бюджет, с който да се съобразявате във всяка следваща стъпка.
Нямахме колебания и за кумовете ни. Моята най-добра приятелка от детството и неговия най-добър приятел. Кумата ни се вълнуваше наравно с мен от годежа до последния час на сватбата. Да имаш човек, който съпреживява всичко, случващо се с теб, е безценно.
За нашите шаферки и шафери също!
Живеем в Пловдив и града предлага не малко възможности по отношение на избор на сватбена агенция, видео и фото заснемане, DJ и всичко останало, необходимо за едно сватбено тържество. Тук твърдението, че доволният клиент е най-добрата реклама, важи с пълна сила.
Сестрата на мъжа ми ми препоръча нейната сватбена агентка, за което изключително много ѝ благодаря. Благодаря и на самата нея, тя беше водеща на сватбата и човекът, който отговаряше за украсата в залата.
Тя беше човекът, с когото имахме най-много срещи и разговори, изслушваше ме търпеливо, изтърпя стоически всяка приумица и на сватбения ден свърши повече от перфектно работата си.
Тук може да разгледате нашата Romantic wedding decoration
Препоръчвам ви да изберете отделно водещ на самата сватба и отделно DJ. Да, има някои DJ, които се справят страхотно и с двете функции, но те не се срещат често. Сватбената ни агентка ни препоръча също DJ и фото и видеозаснемането, на които се спряхме.
Вдъхновение и идеи черпех от така любимия ми апликейшън – Pinterest. Знаех какво искам и имах цялостна концепция. Оставаше „само“ : D изпълнението ѝ. Не беше лесно, тъй като аз бях главен координатор между всички, с които избирах да работя и беше много важно за мен да се спази стилът и в най-малкия елемент от сватбата. Имах дадена пълна свобода от мъжа ми и цялото семейство, което не зная до колко беше добре. Тормозех ги само с колебанията си.
Но наистина мисля, че сватбата трябва да отразява самия теб, вас, затова е толкова важно всичко да ви харесва и да не се влияете от чужди мнения, когато взимате решения.
От днешна дата ми звучи малко пресилено, но така си беше тогава. От къде съм черпила тази енергия и търпение идея си нямам, но нека не се отклоняваме от темата.
В края на статията може да видите координати на всички, с които работехме по организацията на „нашия ден“ и на тези, които бяха част от него.
Сватбените покани са второто нещо, с което се захванахме доста по-рано от датата. И по-добре, защото не ни се получи от първия път. Оказа се, че така желаният от мен „топъл печат“ не е така проста работа и не всички се заемат с изработването му за не толкова голям обем.
Понякога нещо, което си мислите за бързо и лесно изпълнимо, отнема доста повече време. Не подценявайте нито един детайл и си оставяйте време за план „Б”.
Тогава, беше чист късмет и с помощта на моята баба, по съседски се свързах с най-прекрасните момичета, които са открили баланса между желанието на клиента и това да оставят собствен отпечатък върху работата си. Техни творения са: поканите, менютата за ресторанта, табелките с номерата за масите в ресторанта, етикетите за подаръчетата за гости, за сватбената ракия, книгата за пожелания, както и забавните надписи за вратите в къщите ни.
Роклята….
За роклята ще ви посъветвам да не се отказвате, докато не намерите тази на мечтите ви.
Не слушайте прекалено много близки и дори дизайнера. Най-важното е да сте себе си, дори в булчинската си рокля (Пример – не харесвам подплънки като цяло, не нося. Модела на рокля, на който се спрях беше с такива. Е, поисках да ги махнат, независимо, че дизайнера (и не само той) беше категоричен в позицията си, че с тях е напълно естетически издържано и т.н. Успя да ме убеди, но в една от последните проби просто си казах не, това не съм аз. Коригирахме бюстието в последния момент. Резултат – чувствах се страхотно без “едни гърди напред” :D). Подобно нещо се случи и с воала. Исках точно толкова дълъг воал, независимо от всеобщото мнение, че е крайно неудобно и го имах. : )
Отново имах ясна цялостна представа за това как искам да изглеждам – от прическата до обувките. О, да, те са важни точно толкова, колкото роклята. Умишлено избрах само 7 см ток с отворени пръстчета и не ги свалих цяла нощ. Роклята беше съобразена с височината на обувките и ако ги бях свалила и обула кецове, примерно, щеше да падне голямо препъване.. не бих си го позволила.
Не беше лесно, изпробвах доста рокли, за мен качеството е определящо. Бях поръчала и капарирала една.. В последствие се отказах (все пак съм зодия Близнаци :D”). Така стигнах до „моята“, която освен всичко, беше дори и удобна. Противно на мненията на всички, че няма да мога да вървя, заради шлейфа и воала, не спрях да танцувам цяла нощ. (Бях категорична в желанието си да имам шлейф и никой не успя да ме убеди в противното).
Тук може да разгледате снимки от black & white селекцията.
Денят на сватбата…
Наистина не зная от къде да започна. Не е възможно да бъда изчерпателна, затова няма да се впускам в подробности. Ще кажа само, че цял ден, вечер и сутрин (до 04:00 ч.) почти не се погледнах в огледалото.
Бях заета да гледам хората около мен, в очите им виждах емоцията и щастието. Истински празник в пълния смисъл на думата.
Не исках да изпусна и минута. От първия до последния гост бяха
Н Е В Е Р О Я Т Н И. Не е ли това смисъла на този ден? Никога не съм се забавлявала повече от тази вечер.
Вашият момент…
„Всяка любовна история е красива, но нашата ми е любима.“ Клише или не, аз наистина смятам, че всичко случващо се между нас е неповторимо, за което всеки ден благодаря за Господ. За мен няма най-емоционален момент.
Емоциите се преплитаха една с друга непрестанно, коя от коя по-върховна и не ти оставяха време да си поемеш дъх. Може би това е истинското щастие. : )
Снимки от сватбената ни фотосесия може да разгледате тук.
Църковният брак и за двама ни е от изключителна важност.
Тук обаче искам да спомена да помислите добре и да вземете предвид всички фактори като изготвяне план на деня по часове.
Тъй като в повечето случаи не сме единствени, нито в църквата, нито длъжностните лица за гражданския брак ще работят само за нас в този ден. Е, да, и това е възможно, но по-често срещаното е обратното, както беше и при нас. Имам предвид, че не е окей да закъснявате прекалено.
Церемонията ни по встъпване в граждански брак беше доста добре организирана, получи се доста тържествено, същевременно забавно и емоционално. Точно тези моменти не ми бяха ясни, но водещата ни и длъжностното лице от общината бяха перфектни.
Много е важна организацията в един такъв ден, излишно е да споменавам.
Постарайте се да има на кого да разчитате и за най-малките неща. Като да има достатъчно вода за гостите, примерно, докато трае церемонията, welcome drink -а, докато текат поздравленията.
Още една емоционална бомба за мен беше моментът, в който така любимата ми Роси Пейчева се присъедини към празника ни. А тя е още по-прекрасна, отколкото си представях!
В програмата ни за забавната част се спряхме на приятели – най-добрия за нас танцов състав, както и на гръцки бенд.
Още малко снимки тук.
Извън цялата суета обаче, сватбата за мен е страшно личен момент. Гражданският брак е ясен, но църковният е нещо друго – едно от седемте тайнства на църквата.
Тогава суетата притихва и губи смисъла си. Момент, в който си достатъчно зрял да се вречеш във вечна любов, да изречеш „завинаги“ и наистина да го вярваш.
Мога да изпиша и 10 000 думи и пак няма да бъдат достатъчни, затова ще спра до тук. Мога да отговоря на всички по-конкретни въпроси, да опиша подробности и детайли по всички теми около сватбения ни ден. Пишете ми, ако има такива.
И ако сте стигнали до края, за което БЛАГОДАРЯ, значи не съм ви отегчила прекалено. Благодаря на Кръстю, нашите родители, приятели и близки, както и на всички спомогнали за „нашият ден“ да бъде такъв, какъвто беше. Благодаря и на Мy Weddingly за възможността да си го припомня, чрез въпросника, който ми изпрати.
По-долу са и обещаните връзки:
Локация – ГРАНД ХОТЕЛ ПЛОВДИВ, ресторант „БЕНДИДА“
Фото и видеозаснемане – GALEX VISION
Водеща и сватбен агент – НЕПОВТОРИМО с Мария Найденова
Осветление и ефекти – DYNACORD
Изработка на декорация сватбени аксесоари – Tepe Studio
Флорист – Магазин за цветя „Жасмин“
Сватбена рокля – HRISTO CHUCHEV DESIGN
Прическа – Pepi Filcheva Hair Expert
Грим – Professional Makeup Designer Krasimira Petkova
Бижута – SWAROVSKI
Подаръци за гостите Сватбени сладки
Програма:
Оркестър извеждане на булка – НАЗДРАВИЦА
Танцова група „Пловдивъ“
Гост изпълнител Росица Пейчева
Dafovska Teodora 
Вашият коментар