До скоро свързвах думата карантина предимно с видовете шарки и инкубационния им период. Е, вече далеч не е така и всички сме наясно защо.

Карантината се превърна в синоним на безопасност и грижа към обичните ни хора. И понеже нас ни е грижа – слушаме и изпълняваме, няма да казвам до колкото е възможно.

В статията ще ви споделя моите начини, досега, за справяне със ситуацията. Не бих ги нарекла съвети, но ако сред тях намерите и нещо подходящо за вас бих се радвала.

Първите дни стартирах с това, с което може би 90% от нас направиха. Основно почистване, придружено с маниакална дезинфекция, с направата на домашни дезинфектанти.. Последва пренареждане на гардероби и сортиране на дрехи и обувки. Приготвих два чувала с дрехи и обмислям да си поръчам Remix Bag, прибрах зимните и изкарах повечето летни.

Започнах да готвя!! Тези от вас, които ме познават знаят, че не го правя регулярно.. не е похвално, просто на този етап не е “моето”. Тези дни направих два пъти палачинки и първият си кекс в живота 😅. Последваха манджички и ястия от кухнята на мама и баба с указания по телефона. Не е като да не ми се получават.. Вдъхновение черпя и от Габриела Цулин @gabrielatsulin – кулинарен блогър и още много – жена за пример. Това за мен си е придобиване на чисто ново умение и го причислявам към адски положителните неща последвали от карантината.

Освен това преоткрих шейкъра по всяко време на деня – бананов, какаов, бяло фрапе, шейк с киви. Минуса е прясното мляко по литър на ден.. но това е една друга тема. Всеки си има порок, е, това е моя. 😬

Чета, не, чета повече. Досега е нямало момент, в който да спра да го правя, но сега успявам да бъде качествено, без прекъсвния. Заедно с това си създавам и любими хюга моменти, времето ми само за себе си. “Крадецът на целувки” и “Гнездото” са първите прочетени през първите две седмици. Набелязала съм още две за следващите. Имам доста непрочетени книги, а някой и ми се препрочитат. Заемам при желание, знаете. Всички издателства и онлайн книжарници в момента ни предоставят отстъпки, така че ако сте си набелязали заглавия може да се разровите.

Работя, все още. Комуникацията с клиенти не прекъсва, дори напротив. Довърших и още един сайт на wordpress платформа. В доста по-кратък срок от предвиденото. Сега може би повече от всякога ми се действат проекти и осъществяват идеи.

Старая се да балансирам дигитализацията. Примерно, ако сутрин съм започнала да работя рано и съм прекарала часове на лаптопа и телефона, си оставям вечерта за книга. И обратното. Има дни на изключения, но са рядкост. Просто очите ми не издържат иначе, подуват се и се зачервяват. Имам обособен кът вкъщи заработя, но се случва да го взимам лаптопа и на спалнята, на дивана – абсолютен минус и ще го поправя.

Включвам се в онлайн обучения, записвам се за бюлетини на интересни за мен теми. От SoftUni Digital преминах безплатните: „Съвременни брандови и маркетинг стратегии“ и „Как да доминираме във Facebook: за напреднали“ и „Как придобих от 0 до 100,000 последователи в Инстаграм“. Ако кликнете върху избраното обучение ще може да видите видео с цялата лекция по темата. Тук може да разгледате и предстоящите обучения. Някои от тях са безплатни. Смятам следващото ми да е във връзка с подобряване знанията ми за Google Ads.

Тренирам всеки ден, нещо което бях оставила назад сред приоритетите в последните месеци. @samihossny успява да мотивира с лекота, адмирации. Всеки ден в 18:00 в профила му има лайф и може да тренираме заедно. При мен резултатът дори за 10 дни е видим.

Още нещо, за което имам време, е да си забърквам домашни маски. За коса използвам стимулант за коса на Икаров, знаете. За лице – по съвет на страхотната Tita Makeup artist си правя маска с мед и лимон. За избелване на зъбите забърквам кокосово масло с активен въглен. Тук ще намерите статия по темата.

Разбира се, през цялото това време не съм сама. С Кръстю сме си вкъщи, като задачки той продължава да върши само някои неизбежни. Спокойно е, въпреки че прекарваме значително повече време заедно, разбираме се, кога отлично, кога по-трудно. Излизаме да пазаруваме поне на 5 дни. Не сме полудяли или побъркали вкъщи. Аз “посещавам” баба и дядо, както ви бях споделила, говорим си през терасата, те живеят на втория етаж. Говорим си постоянно и по телефона. Представете си, вие имате n на брой развлечения, а те, само телевизора.. Дядо все още много обича книгите и чете. Така да съжалявам, че не научих баба да борави със smart phone. С родителите ни и най-близките сме преустановили контакт и това е за мен най-неприятното.

Не искам да се оплаквам, няма и за какво. Не съм се паникьосвала нито за момент, по-скоро ми е тъжно понякога. Да, всичките приказки за позитивизма ги изпълнявам, но има и моменти, в които е необходимо да се взимат важни решения, които изискват да бъдем по скоро реалисти. Спирам до тук, защото ще загубя фокуса на статията.

На практика все още не правя нещо нечувано вкъщи. Подобни съвети изникват от всякъде, но аз имах нужда да напиша тази статия. Дали ще има част втора зависи дали вие ще я пожелаете. Ще се радвам, ако ми споделите нещо различно от горе изброеното. Следващите дни определено ще имам нужда.

До скоро,

Теодора