Dafovska Teodora

Традиционно от 11 до 24 май издателска къща Хермес обявява Дни на българската книга в подкрепа на българските автори. Тази година отбелязвам кампанията с прочита на “Тъй рече баба Ега” на Ивинела Самуилова.

Първата книга, която прочетох на авторката беше “Животът може да е чудо”. Зае ми я една приятелка в точния момент. Беше преди доста години, но си спомням, че ми даде няколко по-различни гледни точки и разшири кръгозора ми към онзи момент. С две думи – помогна ми. Не зная защо досега чаках да се запозная със следващите ѝ творби.

“Тъй рече баба Ега” е вторият роман след “Бабо, разкажи ми спомен”. Роман с послание. Историята разказана в него е фикция, но на мен ми се иска да беше реална. Смятам обаче, че той не е за всеки. Примерно, поколението Z и това след него няма да го “усетят” за съжаление (винаги има изключения).

Книгата ме върна в най-свидния за мен район – Родопите. Действието се развива в едно родопско селце. Там авторката ни пренася в доста непознат за съвремието ни свят, свят съхранил народни вярвания и традиции от незапомнени времена. И в това е магията.

Завършила богословие главна героиня, психоложка, професор траколог, домакиня съхранила традиционните рецепти, дядото – местен Орфей и старата лечителка баба Ега спомагат пред нас да се открият българското народно наследство и древни тайни.

Признавам, че някои засегнати теми ми бяха познати. Откривах съвпадения в изказа и действията на баба и дядо по бащина линия /лека им пръст/. За други си дадох обяснение, от някои факти се изненадах. Не искам да разкривам много, ако тематиката ви е на сърце, романа ще ви заинтригува.

Знаете ли, че в старобългарския език думата “яд” наистина означава отрова и е била използвана в този смисъл.

“Ти ядът знайш ли какво е ма, Дешо? Да запомниш от мен – вика, – голяма отрова е това!”

Аз много работя по въпроса с “ядовете”. С всички сили се старая да не се тровя излишно. И имам прогрес, но не е достатъчно. Опитвайте се и вие да не берете и трупате ядове, когато не е необходимо. В богословието това е най-важната трансформация. Да престанеш да се ядосваш означава да спреш да съдиш.

В книгата ще откриете също рецепти за чудни български гозби, а накрая в няколко страници преди послеслова е събрана ценна информация за лечебните свойства на „светците“, както баба Ега нарича билките.

И последно – искам да ви напомня една българска народна поговорка, която баба Ега разяснява:

“Каквото лицето – таквоз сърцето”

Лицата ни отразяват не само как се чувстваме физически, но и душевното ни състояние. Колкото по-чисти сме духовно, толкова по-ведри са лицата ни. От сърце ви желая слънцето да е изписано на лицето ви!

От моите имагинерни звезди за “Тъй рече баба Ега” на Ивинела Самуилова давам

Тук може да видите книгата и в Goodreads. Рейтинга ѝ е 3,97

До скоро,

Теодора Д.