Романът е за тези, които обичат българската реч, тачат българското село, ценят историята, познават или искат да опознаят миналото ни, “онова” време им е мило, подкрепят българските автори. И не само…

“Хорото им постепенно се забързваше. Ризите им се вееха и завъртаха въздуха в бяла вихрушка, косите им се виеха като змии с лъщящи кожи. От силния устрем на жените хорото заприлича на магичен въртоп, който засмукваше всичко – небето, земята, водата, дърветата…”

“Глина” те завърта точно като вихрушката образувала се от хорото. Една изваяна история 3 века назад във времето.

“Ала тя знаеше колко крехка е човешката душа и колко силен водач е тялото, затова не можеше да съди, когато
хората се допираха, срещнати от искрата, която ги тласкаше един към друг. Та нали в това бе силата на любовта: да събира разлъчените от слънцето лъчи, да ги води в огнището, от което се ражда животът. Затова вместо да ги упреква, щеше да ги благослови.”

Речника, който виждате на снимката се съдържа в края на романа. Доста от думите ми бяха познати от речта на баба и дядо и романи, основно. И не, не са срамни, дори някои от тях съм си наложила да използвам често в ежедневието. Срамно е, когато видимо чрез изказ не може да се изразиш, използваш думите хаотично и не по предназначение, което наблюдавам все по-често.

В личния блог на авторката Виктория Бешлийска “По дирите на думите” /във фейсбук/ ще откриете много “нови” стари думи, истории и места, както и впечатления от книги и пътешествия.

От моите имагинерни звезди за „Глина“ на Виктория Бешлийска давам

Тук може да видите книгата и в Goodreads. Рейтингът ѝ към момента е 4,68